Разказът продължава – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 6
Взаимоотношения Лична драма

Разказът продължава – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 6

Продължава разказът за живота на една жена, която остава сама и на улицата с двете си деца за няколко месеца…

Част 6

Мъж крещи на жена
Мъж крещи на жена

Около 24 май, Роси пак дойде на гости. Приказвахме си в хола, а Йордан се качи да слага плоскостите на пода в голямата стая. Като слезе се развика, че ние си седим и няма кой да му помогне.

– Стаята ти е готова и да не си посмяла да кажеш нещо, че ще ти откъсна …! (Боже! Не мога да напиша това!)

– Ама кой те кара да работиш в неделя? И какво да ти помагаме ние – това женска работа ли е?

Това е много показателна случка, която илюстрира характера на Йордан!

Въпреки това Роси ми помогна да наредя стаята – вкарах пружина и сложих дюшека, който ми беше дала Цвети. След това отидохме при съседа отсреща. Имаше гости – майка му, баща му, сестра му и децата му. Андрей също дойде и седна до Йордан. Аз танцувах, но Роси не стана. Тя си тръгна с колата на сестра му и децата.

Казах на Андрей като тръгва нагоре да ми се обади, че и аз ще спя на 3-тия етаж. Качих се и си легнах в недовършената стая, обзаведена с една пружина на земята! Йордан дойде след няколко минути, влезе и каза:

– След 2 минути да си долу!

– Защо?

– За двеста!

Слязох за една минута. Той седи в хола. Аз седнах до него – гледахме се няколко минути, той стана и каза „Лягаме си!“ Отидох в леглото до него, прегърнахме се и аз се разплаках!

Той: „Недей да плачеш, чуваш ли? Защо плачеш?“

Аз:„Защо се отнасяш така грубо с мен? Може ли да се развикаш така пред Роси с такива обидни думи?“

„Много труден характер имам, но знаеш, че те обичам, нали?“ „Аз те обичам повече!“

… Някъде около 31 май синът ми Павел се нанесе в голямата стая, а Марийка си замина – щеше да работи в Слънчев бряг. Със сина ми качихме сами дивана и фотьойлите. С малкия Дани бяхме сглобили гардероба. Много добро дете. Йордан каза, че само той го обича от сегашното му семейство. По-големият, Кирил, не му говорел от преди Нова година, а жена му, Катя, го мрази, но тя мрази всички, дори своето семейство и не общува с тях, даже с майка си не говори! Тогава го попитах:

– Ама вие не сте ли разведени?

– Не! Защо да се развеждам? Аз съм си добре така. Тя, ако иска да подава молба за развод!

Това беше нов студен душ! Ама като не питам предварително за такива неща – пак криво съм разбрала! Какво да се прави – разчитах на думата му, че е свободен от ангажименти с нея и „Господ ни е събрал, за да бъдем заедно“ (цитат на негови думи).

Пак по това време беше престанал да работи в заведението. Безпаричието ставаше нетърпимо, защото разходите за храна бяха повече, отколкото приходи имахме.

На 6 юни започнах работа като брокер на недвижими имоти в една агенция. Пробно, без трудов договор. Работата беше елементарна за мен, но нали трябваше да правя нещо. Шефът на офиса беше един некадърен пияница, а и периодът се оказа “мъртъв” за тази дейност. Така или иначе, цял месец Агенцията нямаше сключена сделка и той не ми плати 1 стотинка. Та този първи работен ден запомних и с първия ГОЛЯМ (защото малки имаше доста) скандал от Йордан. Цял ден бях на работа, прибрах се изморена и видях, че няма хляб. Прецених, че трябва да го изчакам, защото ако дам последния хляб на прасето и той не донесе друг, няма да има какво да вечеря. А той най-редовно забравяше да купува хляб.

Легнах да си почина и съм заспала. Събудих се, когато той се прибра – беше късно, а навън валеше. Беше нервен още като влезе. Като разбра, че трябва да храни Пенка, побесня. Носеше хляб и веднага забърках помията. Той я занесе и като се върна от вратата крещеше:

– Да му е*а майката, за нищо не ставаш! От утре ти забранявам да се занимаваш с прасето!- и хвърли празната тенджера на земята в краката ми с гръм и трясък! Аз просто нищо не можех да кажа! Онемях! Може ли нормален човек да изпадне в истерия по такъв дребен повод?!…Още не знаех, че той всъщност НЕ Е нормален!

Вече започвам да разбирам, че си имам работа с луд човек…

Изчаках го да заспи и аз си легнах. На другия ден се обадих в офиса, че ще отида, ако престане дъждът. Исках да му дам възможност да се извини за снощи, но той се държеше все едно ме няма. Седнах пред машината и довърших чаршафите. Бях ушила един комплект, сега правех втория горен калъф. Тази машина взе заради мен и много се радваше, че мога да шия. Шиех салфетки, кърпих му дънките и всякакви такива.

Продължение…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар