Как останах с децата на улицата и се случи така, че загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 9
Взаимоотношения Лична драма

Как останах с децата на улицата и се случи така, че загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 9

Продължава разказът за живота на една жена, която остава сама с децата на улицата за няколко месеца, през които получава нов удар от съдбата

Част 9

Гости, алкохол и караници, а с децата на улицата
Гости, алкохол и караници, а с децата на улицата

2 юли – Три месеца откакто сме заедно, а все едно съм живяла само с него – нищо и никой друг не съществуваха за мен!

Малкият Дани прави купон с приятели, по случай рождения си ден. Цяла сутрин чистихме и подреждахме. Децата започнаха да идват късно след обяд. Аз, Йордан и Иван (майстор, който щеше да довършва хола на третия етаж) седяхме на терасата пред вратата, а те си купонясваха вътре. Към 24.00 часа се качихме на третия етаж и си легнахме. Иван се нанесе в хола.

3 юли – неделя – Йордан натовари колоните, за да ги закара, а аз се захванах с чистене. Нямаше много поразии – само 2 счупени чаши.

Беше докарал някакви кайсии, които ставаха за мармалад. Започнах да ги чистя. След това брах череши – червени и бели. И с тях се захванах. След обяд дойдоха Нели и Асен. Аз още чистех червените череши, а имах и две кофи бели. Те се разположиха на масата, направих им салата, сипаха си пиене и – ха, наздраве! Йордан седна при тях. Аз имах работа, а нямаше защо да се наливам с алкохол при положение, че Йордан беше в едно от редките си настроения и не се заяждаше с мен.

Гледах да върша нещо, за да не мисля, че децата на улицата живеят, или при роднини, но това е все едно и също. Защото вече усещах, че не сме желани, много дълго се задържахме при племенника ми. Аз без работа и само с жалките 100 лева от инвалидна пенсия…

По радиото започна да пее Орхан Мурад – „Обичам те още”. Той покани Нели на танц. Аз като ги видях отидох до радиото, засилих музиката и поканих Асен. Харесвам тази песен! След това сложих череши в едно пликче, защото Асен поиска да занесе у тях. Йордан каза да ги даде на жена си и да я поздрави от него.

Легнахме си, след като ги изпратихме.

5 юли – вторник – След обяд ходих при моята приятелка Тея, купих храна за Томи и се прибрах.

По-късно след обяд Йордан и майстор Иван ходиха при попа в църквата, за да говорят за работа. Попът иска да се прави подпорна стена. От утре започват – те двамата и малкият Дани.

Вечерта сервирах масата и го попитах иска ли вино. Защо ми трябваше – така се разкрещя: – „Не ме питай! Колко пъти съм ти казвал да не ме питаш нищо! Слагай там, който иска да пие, който не иска, майната му! Какво ще питаш?!”

ОХ! Сложих виното на масата и се качих горе! Пак! Обиди, крясъци, не издържам на това напрежение! До кога ще търпя да ме обижда?!

Пак не му говорих няколко дни и избягвах да го виждам! Беше лесно, защото те работеха в църквата, а аз си почивах и без това не бях добре със здравето.

9 юли – събота. След обяд дойдоха гости при Йордан. Пак организираше купон! Беше и синът му Кирил. Аз бях горе сама и чух, че Андрей тропа нещо долу. Извиках от балкона:

– Андрей, какво правиш?

– Пия си ракията!

– Аз си пия джина! Я ела тук да си пием заедно!

Той се качи при мен и си сипахме джин с тоник. По някое време идва Иван:

– Ти трябва да слезеш с мен долу!

– Защо?

– Йордан така каза!

– Как пък не! Не изпълнявам нареждания по куриер! Още повече той ми дължи извинение за грубото си отношение към мен!

С това разговорът приключи! Иван си сипа питие и забрави за какво е дошъл. След около половин час Йордан дойде. Като видя Андрей, попита:

– Ти какво правиш тук? Не ти ли е много висок балкона?

Андрей: – Защо? Какво лошо правя – пия си питието.

Йордан каза: – Хайде, Иване, идвай! – и излезе.

Андрю направи констатация – Той те ревнува!!! Ти наистина го промени. Преди да дойдеш той беше вечно сърдит, а сега е направо друг човек.

-Да, но не знаеш какво ми коства това…

Иван слезе и след малко се върна ядосан. Като пие повече от 2 чаши, той става заядлив и започва да се кара с хората около него и най-вече с Йордан. Как го търпи не зная! Започна да обяснява на висок тон:

– Той ми каза, че съм дошъл при тебе и съм се заплеснал! Как ще ми каже такова нещо! Аз му викам – абе, ти, не знаеш ли, че аз тази жена с пръст няма да я докосна! Аз я уважавам, защото е жертвала здравето си, за да спаси сина си! Аз съм загубил син и знам какво е! – и все в този дух!

Йордан отдолу свиркаше и надуваше сирената! Луд човек…

Изпихме джина и аз им казах да си тръгват.

Продължение…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар