Продължава разказът за една трагична любов – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 12
Взаимоотношения Лична драма

Продължава разказът за една трагична любов – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 12

Трагична любов, която ме връхлетя за няколко месеца…

Част 12

25 юли – понеделник – Последен ден в магазина. Цвети ще започне от понеделник.

Трагична любов
Трагична любов

Взех си покупките, купих и храна за кучето и се прибрах рано. Йордан беше на двора – чистеше кочината на прасето. Попитах: – Може ли да оставя храна за кученцето?

-Остави я! – с жест към земята.

Оставих плика на площадката пред вратата на къщата и се качих горе. Иван ме уведоми, че утре свършват работата в църквата и ще вземат парите. Ходих да му купя цигари и му дадох 5 лева, защото нямал пукната стотинка.

26 юли – вторник – Днес лежах доста време с вдигнати крака. Много са подути при глезените. След обяд Иван дойде много пиян и започна да обяснява на висок тон, че са го прекарали с парите и че той не бил взел нищо. Йордан взел парите и му казал да се изнася! Бяхме на балкона, когато дойдоха Кирил и Катя (сина и жената на Йордан) с тяхната кола. Иван извика Кирил да се качи и той дойде. Каза му, че иска да го вземат с колата като тръгват и му разказа как са го „прекарали”. Кирил обясни, че не може да му помогне. „Нали виждаш колко време не съм идвал. Аз не живея при него, защото не се разбираме.” А Иван вика (буквално):

– Аз толкова пъти му давам пари! Пазарувам храна, а той къде ги харчи? И пак не му стигат! От него чувам само пари, пари, пари…”

Опитах се да го усмиря малко: – Йордан не е лош. Сигурно се е ядосал нещо, за да ти каже да се изнасяш. Ще му мине!

Иван, обаче, е бабаит и тръгна с тях. Но не задълго. Вечерта се домъкна в стаята ми с голяма чаша ракия. Идваха от запой в църквата. Йордан беше с него. Отвори вратата на стаята и каза на Иван да отива да си ляга.

Аз: – Здравей! Заповядай, влез!

Той: – Иване, хайде отивай да си лягаш!

Аз: – Не се притеснявай, аз след малко ще го изгоня.

Той ме погледна и затвори вратата! Нищо не ми каза! Беше ясно, че отива да си ляга и че долу е сам. Е, ако мисли, че аз ще сляза при него, не е познал!

Изгоних Иван, загасих лампата и си легнах.

27 юли – сряда – Св. Пантелей – събор в Бояна. Времето слънчево и топло. Реших да се разходя из града. Не ме свърта тук. Прибрах се към 13.30, а Йордан стои на улицата – гол до кръста с къси панталонки. Качих се горе и – направо в банята. От жегата бях потна и се чувствах мръсна. Излизам, а той седи на кревата!

– Не ме стряскай така!

– А, ти, защо не си затваряш вратата на стаята? Телефонът ти стои отгоре, може да го вземе някой!

– Няма кой да го вземе! Тук не идват външни хора!

Седнах до него и се облякох. Среших си косата и излязох на балкона да се суша на слънце. А той си легна и каза: – Ела при мен!

Чакай малко да ми изсъхне косата! И запалих цигара!

…Обичам го! Нищо не мога да направя! Сега би трябвало да изляза, да избягам от тук!

Но не! Легнах кротко до него и се прегърнахме…Никакви думи…Един поглед, една страстна целувка и всичко е забравено! Съществува само той! Сливаме се в едно цяло и удоволствието е взаимно и пълно!…

Гримирах се и той каза: – Стига си се цапотила!

– Защо? Може да ме хареса някой милионер! Знаеш ли, че в момента имам трима кандидати – само ме чакат да кажа „Да!”.

А той: – Ами хубаво, ще ти стана кум!

– Късно е вече! (имах предвид, че вече толкова много го обичам, че не мога да бъда с друг)

– Защо да е късно? Да не си заченала? Ще го отгледаме, няма страшно…

Погледнах го и млъкнах… Подиграва ми се… Все едно ми казва „Защо ме обичаш? Не виждаш ли, че правя всичко възможно, за да те отблъсна от мен! Виж какъв гадняр съм! Имаш други кандидати – ами отивай при тях, ще ти стана кум! Дреме ми на мен!”

Ех, Йордане, Йордане! Ти такава като мен няма да намериш! Обичаш ме и знаеш, че съм последната жена в живота ти, а ето как се отнасяш с мен! Явно съм ти вдъхнала увереност, която сега обръщаш срещу мен…

Вечерта с Цвети отидохме на събор и после в кръчмата. Нейният не дойде, но Йордан се появи. Малкият Ники, брат на Цвети, беше с нас. Като си тръгнахме се спрях на стрелбището – 7 от 10 точни попадения! Супер съм си! Един навляк се залепи за мен – да се състезаваме! Не бил виждал жена да стреля така добре! Тъкмо се съгласих и Йордан сложи ръка на рамото ми: „Хайде, тръгвай!“ Ами…тръгвам! Винаги изпълнявам желанията му! И като се прибрахме пак стана така!

– Ела да спиш при мен! Моля те! (това го чувам рядко).

Никак не се чувствах комфортно, след като бях видяла жена му. Неговото обяснение беше елементарно. Тя идва заради децата, с него не говори и не знае нищо за нас. Толкова! Аз съм наемателката от третия етаж, която си е платила, за да направи стаите и да живее в тях.

Продължение…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18

 

 


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар