Продължава трагедията – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 14
Взаимоотношения Лична драма

Продължава трагедията – Как загубих и върнах живота си за няколко месеца – част 14

Трагедията продължава и събитията се развиват много бързо, а аз вече започвам да схващам в какъв капан съм попаднала!

Трагедията в любовен триъгълник
Трагедията в любовен триъгълник

Част 14

2 август – Четири месеца сме заедно! Това не бяха ли 4 години?

На този ден дойдоха нови наематели – Пандо и Тома. Пандо е с една неподвижна ръка и каза, че работи „солташак” на някакъв баровец, т.е. нищо не работи, а разчита на подаяния. А Тома е общ работник в строителна бригада. Дошли са в София скоро от някакво село близо до Дунава. Настаниха се в апартамента на втория етаж.

3 август – Схваната съм! Качих се горе и оставих Йордан да се оправя сам. Той пак се развика, но аз се смях, защото се караше и крещеше „Сера и пера!” Седи в тоалетната и си пере сандалите. Не може да се сети, че като ме няма, значи има сериозна причина. А аз пих аналгин, за да ме отпусне болката. След това лежах цял ден и малко ми помина.

4 август – четвъртък – Останах долу, за да подредя бумагите върху шкафчетата му. Намерих си снимката, захвърлена между боклуците. Поставих я на неговия портрет с още една, на която съм на 20 години. А неговият портрет е от времето, когато е бил на 22, подарък ми е от мама Вили.

След обяд дойдоха майката и детето, които бяха наематели. Пихме кафе, дойде и мама Вили и си говорихме. Движех се малко по-добре, но не правех резки движения. Йордан донесе 2 торби с покупки. Беше взел тиквички и аз запретнах ръкави. Направих салата, изпържих тиквичките (2 часа).

Тогава дойде Пандо и попита какво да купи. Аз му отговорих, че ядене има да вземе нещо за пиене – 1 бутилка ракия. Но Йордан каза: – Аз ракия няма да пия. Вземи вино и за нея 100 грама ракия…

…Браво! Сто грама ракия! Толкова ли съм заслужила? Той дори не усеща, че ме обижда, като казва кога да пия и колко! Това си е моя работа и ако искам ще пия, ако искам – няма. Просто на масата има 5 човека и не можеш да им кажеш – ето ви по 100 грама ракия!. Казах: „Йордане, пак се изказа неподготвен! И вземи нарежи хляба, защото нямам сто ръце“, сервирах масата, донесох леда, тупнах го пред него и се махнах! Качих се горе! Ако бях останала щях да избухна!

След малко Йордан отвори вратата и без да влиза говори:

Какво става?

– Какво да става? – аз лежа и ям семки нервно.

– Какви са тия номера?

– Какви номера? Кои номера точно не ти харесват?

– Защо се качи?

– Изморена съм?

– Ела да вечеряш и после ще почиваш.

– Не искам да вечерям!

. ПроблемА си е твой! — и затвори вратата.

Ето това е Йордан! Създава ти проблем и после казва „ПроблемА си е твой!”. Може би щях да „преглътна” и това, но бях изморена, изнервена, времето се развали и болката в кръста се засилваше.

7 август – неделя – Не се търпи! Обадих се на Цвети. Пак тя! За къде съм без нея! Господ здраве да й дава и много, много щастие, защото е ЧОВЕК! Долетя за 10 минути, купи ми лекарство, доведе рехабилитатор – Лъчезар. А той е цар! Оправи ме за отрицателно време с масаж и компрес. Каза да лежа още 3 часа и да ставам!

Вечерта готвих. Ходих даже до близкия магазин и пихме по едно. Приятелят на Цвети ме пита как е Йордан. Знам ли как е – пак не си говорим. Аз като се разсърдя, млъквам, а той пък съвсем! И никога не се извинява, независимо дали е виновен или не! Веднъж му го казах: „Аз може и да сбъркам, може да кажа нещо и без да искам да засегна човек, но без да искам, никога нарочно! И винаги се извинявам!”, а той: „Аз не съм учил толкова! А ти си с висше образование!”.

Какво значение има образованието – ти си достатъчно интелигентен и без висше образование и много добре разбираш за какво става въпрос! С този инат вредиш единствено на себе си!

10 август – Днес Цвети отива в Своге при нотариус за сделката. Вечерта поляхме събитието. Споделих с нея и приятеля й, че май ще се наложи да се изнасям.

– Да не си посмяла! – ядоса се тя – За какво хвърли толкова пари! Ще си купиш газови печки за зимата и ще изкарате някак. Платила си за една година. Никъде няма да се местиш!

Приятелят на Цвети я подкрепи. Каза ми да говоря с Йордан и да не бързам.

11 август – Отидох на работа в офиса на приятелката ми. Заведението се дава под наем и тя ми възложи задачата. Пак ще се пробвам като брокер. Докато разглеждах оферти попаднах на обява за двустаен на цената на гарсониера. Уговорих си оглед с брокерката и го видях. Доста зле изглежда, за ремонт и с теч в банята, но за това е евтин. 250 лв. не са малко, но ако започна работа няма да са проблем. Имах си предчувствие, че няма да остана още дълго в Бояна особено след заканите на Кобрата!

Отидох при Цвети в магазина. В рейса ми звъни Асен – пита за телефона на Роси, че искал да ходи при нея в Св. Влас. „Ще ти звънна, като пристигна в Бояна. Сега съм в рейса.” Обадих му се и продиктувах телефона. Информирах го, че тази седмица се изнасям, а другата заминавам на море. Направих го, защото той повтаряше след мен, каквото казвах – явно Йордан беше с него и Асен говореше, за да чуе и той за какво става въпрос.

-И защо ще се изнасяш?

-Защото ми писна да се прескачам с плъхове в мръсотията и боклуците на третия етаж.

Продължение…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар