Една лична драма за това как изгубих и върнах живота си за няколко месеца – част 16
Взаимоотношения Лична драма

Една лична драма за това как изгубих и върнах живота си за няколко месеца – част 16

Тази лична драма разказвам, за да могат всички, които решат да я прочетат, да намерят своята поука за живота.

Част 16

Лична драма е всяка любов
Лична драма е всяка любов

16 август – вторник – Обадих се на комшията и поисках да го видя за 5 минути. Срещнахме се и му дадох посланието до Йордан. Той каза, че ще гледа да го предаде още тази вечер. Прибрах се в офиса и продължих да си работя. Беше ми все едно какво правя. Лекарството действаше. Движех се по инерция. Пълна апатия!

18 август – четвъртък – Както си седя пред компютъра в офиса, той звъни:

Аз: – Да, моля!

Той: – Здравей!

– Здравей!

– Искам да те видя!

– Аз съм в офиса в центъра.

– Е, аз бях там, но вече съм в Бояна. Можеш ли да дойдеш тук?

– Ще се прибера около 5.

– Ще дойдеш ли тук?

– Къде? У вас ли? Не! Там няма да дойда. Ако искаш да се видим някъде около ханчето.

– Добре. Обади се като пристигнеш!

Пристигнах при магазина на Цвети и му звъня от улицата:

– Вече съм в Бояна.

– Ела тук, чакам те! Хайде, моля те, на моя отговорност! (той поемал отговорност… за какво? Ако нахълта оная ще я набиеш ли? Може, но не ти стиска, че каквато е “яка”, ако ти шибне една главата ти ще дава “заето” доста време…)

Но това бяха само мисли, а отговорът ми беше:

– Няма да дойда там!

– Чакам те! – и затвори.

Хайде стига, бе! Пак ми пробутва безцеремонния си тон! Ти не разбра ли, че няма да търпя повече това!

Прибрах се у Цвети и приготвих на нейния съпруг вечерята. Тъкмо сервирах и той звъни:

-Какво става? Защо не идваш?

-Нали ти казах, че няма да дойда! Ако искаш да ме видиш, излез от там!

-Добре, чакам те на спирката.

Ето…пак вървя към него! И нищо не може да ме спре! И зная какво ще стане! Ще ме целуне и ще ми омекнат краката…

Вървяхме през селото (Бояна е едно голямо село!). Той мълчи и аз поставих въпроса ребром:

-И какво? От твоите уста „ПроблемА си е твой” означава „Е*и си майката”, така ли?

-Не исках да кажа това! А ти защо се изнесе?

-Как защо? Жена ти направила скандал пред Пандо и Тома „Тая му е любовница, тя живее тук и не плаща нищо! Аз ще я изхвърля, ще помета стълбите с нея!” И те ме чакаха при магазина да ме предупредят да не се прибирам, докато тя е там. И ти си бил там!

-Но аз нищо не зная! Това сега го чувам!

Студен душ! Млъкнах…Мълчахме и вървяхме… А думите напираха: „ Много добре! Ти като не знаеш какво става в къщата ти и какви ги върши жена ти, аз те уведомих! И като ти казах, че се изнасям, не ме попита „защо? ”, „ какво е станало ”, а рече и отсече: „ Изнасяй се! ” А сега – не знаел! И кога разбра? Когато се изнесох или след като получи сметката? И показа ли я на жена ти, защото тя е за нея! ” Но нищо от това не му казах. Каквото и да кажа вече е без значение! Аз го обичам и не искам да го наранявам с остри думи. Но ми е мъчно, че стигнахме до тук…Бол и ме… Казах само:

-А пък аз ти изпратих сметката, за да я види тя и да си затвори гадната уста!

Той отговори: -Как ще постъпя така с теб, нали Господ ще ме накаже. Така ли да се отблагодаря за добрината ти?

Силни думи…

Срещнахме негов познат. Той тръгна с нас и не си довършихме разговора. Отидохме в кафето до пицарията. Те си взеха водка, аз фанта. С тези хапчета не трябваше да пия алкохол. Бях сложила да варя кокали за кучката на Цвети и трябваше да се прибера. Но той искаше да говорим още и каза да отида у тях по-късно. Не ми се искаше да ходя там, но се налагаше. А можех ли да му откажа? Аз го исках повече от всичко на света!

Отидох към 20.30 ч. Около него пак хора – Спас прави салата, дойде Тома. И друг нов наемател, дребен, с мустаци. Попитах познатия ми Тома дали е казал на Йордан какво им е говорила (то това нейното говорене ли е или грачене, но нейсе) Катя. А той с невинна физиономия: Не.

– Е, как така? На мен казахте, а на него не. Той нали те извика долу и ти видя, че се изнасям! Завъртяхте интригата пред мен, а на него – нищо!

-Аз нали ти казах, че на мен нищо не ми казват! – вметва Йордан.

-Аз видях, че се изнасяш, но мисля, че Йордан знае, ама и той не ме е питал. От къде да знам, че не знае! – смотолеви Тома.

После се обади на Цвети и започна да се извинява. Тя не прие извинението, защото го чух да казва „Добре, добре! Права си! Ще се видим и ще говорим за това!”. После каза, че Цвети му е казала една дума и той я е запомнил!!!

„Да! И гледай винаги да помниш какво ти казва Цвети! От тук нататък ще ти трябва!“

А тя му обяснила с цветущи изрази, че е “путьо” и хич да не й се извинява, а да се приготви да върне парите, които ми дължи.

Извиних се и казах, че си тръгвам. Но, не! Не ми позволи! Чакай, трябва да поговорим! Ще те изпратя.

Ония разбраха, че трябва да ни оставят сами и се ометоха набързо. Аз станах права до вратата – чакам да ме изпраща. Той загаси лампите, дойде до мен, прегърна ме и ме целуна.

-Така решаваш ти проблемите си с мен — с целувка! — гледах го в очите.

Той ме грабна и ме понесе към кревата.

-Недей, Йордане! Ти си луд …

-Да! И имам книжка!

Вече бяхме на кревата!…

И пак има многоточие … Мога да опиша много подробно любовните преживявания, секса между нас. Часове наред продължаваше …Но това са много интимни моменти и искам те да останат само между мен и него!

Всъщност, може и да напиша едно подробно описание на „многоточията” само заради жена му! Нека прочете как се прави секс с любим човек, защото никога не го е изпитвала и няма да й се случи! Нещастница!

19.08. Прибрах се при Цвети в 6.30 ч. Тръгнах за офиса в 8.00. За нищо не мислех. Не можех да мисля. Спирам хапчетата. Трябва да си върна съзнанието, мислите и действията.

След обяд се видяхме, ходихме в един ресторант и вечерта се прибрахме. В рейса за Бояна се качиха Иван и неговите съквартиранти. Казах му, че в понеделник взимам ключовете от апартамента и се нанасям. Ники, хазаинът ми се беше обадил и се бяхме разбрали. Той ме уведоми с типичния за него апломб, че вторник е почивка и ще дойде, имаше адреса. Беше ми обещал да направи ремонт на апартамента – без пари, защото сме приятели и той ме уважавал. Йордан слезе на спирката при Лимона, а аз продължих, за да отида у Цвети. Разбрахме се, че ще се обади по-късно за ситуацията у тях. Сутринта се е обадил на Катя, че иска да й даде нещо. Щеше да й покаже моите писания, т.е. сметката! За да види какви са последствията от нейните дрънканици и заплахи – поне да не приказва, че не си плащам!

Както се очакваше, Йордан се обади късно – там имало ексцесии и той ще ми звънне на другия ден. Явно жена му като е прочела сметката и е станал скандар. Но не разбрах подробности. Пожелахме си лека нощ!

Видяхме се в понеделник при топлата минерална вода в 17.00 ч.  Нищо не говори…само повтаря от време на време „Какво ще се прави…не знам какво да правя…” Скъсах се да задавам въпроси, а той ме гледа с празен поглед и няма отговори! Седнахме на тротоара в някакво кафене наблизо. През цялото време нищо не говореше и аз поисках да си тръгваме. Той ме изпрати и преди да се кача в автобуса му казах:

– Вземи се в ръце! Ще чакам да ми се обадиш и да ми кажеш, че си добре!

Само поклати глава…Гледаше след мен с празен поглед, неспособен да реагира! За първи път го виждах такъв – Йордан е в депресия! Кой знае какво му е наприказвала онази злобна твар Катя?! Съсипва му живота тая гадина! Но той си е виновен! Защо не се е развел с нея, а я търпи толкова време! И децата страдат така! Това не е семейство, така или иначе. По добре да имат ясни отношения – развод, делба на имуществото и край! До тук с терора на Катя! Не го ли осъзнава? Какъв е тоя инат да се самонаказва!?

Продължение…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18

 


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар