Истинска трагедия в живота е всяка любов! – част 17
Взаимоотношения Лична драма

Истинска трагедия в живота е всяка любов! – част 17

Трагедия, защото винаги носи мъка. Няма пълно щастие, няма безпроблемна любов!

Част 17

Трагедия
Трагедия

24 август – сряда – Обадих се на Цвети от офиса. Телефонът й е изключен, защото не го е платила. Помоли ме да отида при нея, за да ми даде пари да го платя. Ходих и до тях да сложа обяд на мъжа й. Тогава се обади Йордан – бил в центъра. Ще се видим при водата, като наближа да му звънна. Срещнахме се, пак целувка!

– Трябва да сменя 100 евро и да платя телефоните – моя и на Цвети.

– Искам да поговорим!

– Добре! Като платя сметките ще седнем някъде.

Отидохме в „Соло”. Той се притеснява, че няма пари и нищо не иска.

-Ти като нямаш, аз имам в момента (парите са на Цвети, но аз вече й дължа толкова много, че някакви си 20 лева в повече…)

Дадохме си поръчката и той започна – по същество:

-Не искам да се разделяме! Такова съвпадение в характерите не съм имал с никоя жена, както с теб. Но виждаш какво е положението. Съгласна ли си да продължим?

– На всичко съм съгласна, за да бъда с теб, но ти не си свободен! Защо не се разведеш?

-За какво да се развеждам – нито аз ще се женя за теб, нито ти за мен!

-Кой говори за женитба. Ако си разведен тя щеше ли да се бърка в живота ти. Нали ти е законна съпруга, независимо че не живеете заедно! Злоупотребява с това, че имате брак! Виж каква интрига забърка и успя да ни раздели! Сега, сигурно, се радва на резултата! Аз трябва да се крия, за да идвам при теб!

-На мен не ми пука от нея. Тя нищо не може да ми каже! Нали виждаш, че не се крия, когато съм с теб! Свободно си се разхождаме и в Бояна и в центъра на София. Всичките ми приятели те познават!

-Да, но аз трябва да треперя ли да не ме срещне някъде. Както виждаш, не съм нейната категория! Ако налети да ме бие, няма да ме умори, но ще ме осакати и после – аз в болница, а тя в затвора! Ако въобще стигне до там, защото поне трима души ще я очистят на секундата, ако ми посегне!

-Ти си права за себе си! Тя е такава, бърка се където не трябва. Разказвал съм ти какво направи , когато разбра за връзката ми с жената, която ми беше любовница много години. Тя се казваше Мария. Намерила мъжа й, отишла при него и му казала! Животно бе, какво да ти обяснявам!

-Значи правилно постъпих, като се изнесох от там. Ще направя ремонт на апартамента и ще дойдеш да живееш при мен! Там няма да ни досажда никой!

-Как ще дойда там? А какво ще кажат децата ти: „Тоя ни изгони и сега се мъкне тук!”

-Моите деца никога няма даже да си го помислят, камо ли да го кажат. Но аз всъщност, изобщо не знаех, че си женен! Когато започнах връзката си с теб, аз мислех, че си разведен. Сега се оказва, че нарушавам един много основен принцип (защото аз си имам принципи, представи си!) в моя живот – никога да не се захващам с женен мъж! Защото съм си патила от к*рви! А ето, че ми дойде до главата!

Мълчи. Не му хареса изявлението ми, защото един истински мъж не би търпял това!

– Какво да правя с прасето, кокошки имам, че и пилета взех! Не става така…

И пак стана въпрос, че иска да ми върне парите, но в момента няма.

– Аз всичко ще ти платя и тази сметка тук ще ти платя, когато имам пари! Защото съм ти благодарен за всичко и се чувствам задължен! Но сега нямам! Питай Цвети дали е съгласна да дам стаите под наем и тя да взима парите, докато й се издължа.

-Добре! Ще я питам! Предполагам, че ще е съгласна, като няма друг начин.

За още много неща си говорихме, няколко часа! Но какво от това…

Платих сметката и му оставих 5 лева, че да не ходи без пукната пара в джоба! Личи му, че няма самочувствие, когато е без пари! Ама пък като има ги харчи на секундата! Това е голям проблем при него – не може да спре да харчи. Попитах го веднъж: „Ти не можеш ли да задържиш 5 лева в джоба си и да не ги харчиш, докато не вземеш други, ами оставаш без пари дори за хляб!”. Усмихна се и отговори: „Не мога!”.

През следващите няколко дни разбрах, че с него става нещо. Съвсем очевидно ту влизаше в отчаяно настроение, ту излизаше. Казваше, че ще се обади, а не го правеше. След това ми звънеше и ме караше да спя при него, защото не искал да е сам. Изобщо трагедия!

27 август – събота – Не помня как съм заспала, но се събудих с главоболие! Цвети беше направила кафе.

– Цвети, Йордан е зле! Не зная какво да правя!

– Нищо не можеш да направиш! Нали те изгониха от там! Да го гледа жена му, като го е докарала до тук!

Ходихме да пазаруваме, след това се прибрах да сготвя. Не знаех какво да правя с Йордан, а не ми излизаше от ума. Обадих му се и този път се развиках, исках да го стресна! „Когато имам нужда от теб, все не си до мен! Какво си се размекнал като някоя баба! Имаме толкова работа да вършим!”

На другия ден се обадих на Станислава, дъщеря му. Тя го е видяла, но той нищо не й е казал, според нея е зле! Мама Вили му дава лекарства, които е донесла жена му! Какви са тия лекарства, които не са предписани от Митков, един Господ знае!

Гаднярката казала, че той е зле, откакто е получил писмото ми, т.е сметката! „Ето, виждате ли, оная е виновна!”

Проклета мръсница! Ако не беше твоята злоба, никога нямаше да се стигне до тук! Никога не съм се отнасяла с хората зле. И там, в тази къща, и наоколо всички роднини не са чули от мен една лоша дума! Ако не бях аз и до сега нищо нямаше да е направено! А, когато представих сметката станах лоша! Не ме интересува мнението на никой! Майната им на гаднярите!

29 август – понеделник – Работя в офиса. 15.15 ч. – стрелките на часовника се сливат и той ми звъни. След 15 мин. вече се целуваме на нашето място! Хич не изглежда добре! Плаче ми се!

Казах му: – Искам още утре да ми върнеш написаното и оная злоба да не приказва, че си зле откакто съм ти го изпратила! Искам само да си здрав! Аз не мога да бъда причина ти да си зле! Това не може да стане и няма да стане!

Той: – Нищо няма да ти връщам! Задължен съм ти!

Седяхме в двора на църквата Св. Параскева и поставихме рекорд по мълчания – 1 час!

Попитах го:

– Какво мога да направя за теб? Кажи ми какво да правя!

– Нищо! Всичко загубих! – едва шепне.

– Не! Загубил си воля – нищо друго! Забрави за парите! Пари днес няма, утре ще има – ще ги похарчиш и пак няма да има! Човещина няма! Това е!

Разделихме се в 17.30.

Следва краят…

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ ЧАСТИ, КАТО ПОСЛЕДВАТЕ ЛИНКОВЕТЕ:

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2  ЧАСТ 3  ЧАСТ 4  ЧАСТ 5  ЧАСТ 6  ЧАСТ 7  ЧАСТ 8  ЧАСТ 9  ЧАСТ 10  ЧАСТ 11  ЧАСТ 12  ЧАСТ 13  ЧАСТ 14  ЧАСТ 15  ЧАСТ 16  ЧАСТ 17  ЧАСТ 18

 


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар