Заекването при деца или възрастни – ето как да се справим
Здраве

Заекването при деца или възрастни – ето как да се справим

Най-често заекването се проявява в по-отговорни, трудни ситуации, когато има допълнително притеснение. Речевите затруднения могат да доведат до сериозни психологически травми, които предизвикват чувство за непълноценност, безпомощност и други отрицателни емоции. При много заекващи хора, ако не се вземат мерки, се получават неврози. Те засилват заекването и още повече затрудняват речевото общуване.

заекването

Заекването се явява само в ситуации на общуване. 95% от хората, които заекват, го правят значително по-малко или изобщо не заекват, когато говорят без събеседник, при контакт с животни, при съчетана реч (говорят или пеят заедно с някого), при шушукане, когато играят роля, когато не чуват говора си, при ритмична реч, при промяна на обичайното дишане, при общуване с определени хора.

Това е проблем, който може да засегне и деца, и възрастни. Грешно е да не му се обърне внимание навреме, защото така може само да се задълбочи. Ето какви са причините и начините за преодоляване на заекването.

Обичайният начин на говорене е с плавна реч – гладка и ритмична, без усилия и колебания. При всеки човек се получава прекъсване на плавната реч, но когато е твърде често (честотата на прекъсване на речта е 10 и повече процента), това вече е заекване. То може да трае от половин до 30 секунди, като почти винаги е съпроводено от напрежение и тревога. Проявява се като повторение на звуци или срички, блокажи (звуците сякаш се заклещват в гърлото и човек не може да ги произнесе), неестествено разтягане на звуците, дори гримаси на лицето и тикове.

Заекването е включено в Международната класификация на болестите под код F98.5.

При децата

Много деца между 2 и 5 години минават през естествен период с неплавна реч. Честотата на прекъсване на говора при тях може да надвишава 10%. Причината за неплавната реч е съчетание от естествените процеси на развитието на речта, развитието на моторния контрол на речта и евентуалният стрес, свързан с близ­кото обкръжение на детето. При повечето деца заекването отминава с израстването. Но ако продължи, е необходима професионална помощ.

ЛЕЧЕНИЕ. При децата и подрастващите развитието на заекването може да бъде предотвратено с промяна на средата и с консултация с родителите. Важно е логопедът да получи подробно описание от родителите на поведението на детето – в какви случаи заеква (кога се задълбочава), как се справя с общуването. Специалистът ще разговаря с детето, ако може да чете, вероятно ще направи и пробно четене.

Най-важното при лечението на заекване при децата е да възприемат речта като нещо лесно и непринудено. Има различни подходи, като понякога детето се обучава да пропуска думите, на които заеква, да прави пауза и после да казва трудната дума. По-нататък се учи да контро­лира речта си без напрежение. В справянето с проблема с дет­ското заекване е много важно родителите да се включат активно – с осигуряване на повече общуване и спокойствие, с търпение при разговор – да не го прекъсват, да не му правят забележки, да говорят бавно.

При възрастните

Заекването може да се провокира от различни обстоятелства и има много теории за причините за заекването. Специалистите днес смятат, че провокатори за това речево разстройство са: средата, генетичната предразположеност (според някои специалисти), както и нарушение в координацията на движе­нията на говорните мускули или недостатъчен контрол на речевите функции от централната нервна система.

Заекване може да се получи и след инсулт или друго увреждане на мозъка. Понякога причините са свързани с нарушения в нервната сис­тема, друг път са свързани с внезапно силно или по-продължително, натрупващо се емоционално напрежение.

ЛЕЧЕНИЕ. Всеки случай е уникален, индивидуален. Съществуват толкова много подходи към лекуването на заекването, колкото са и теориите за неговите причини. Начинът на лечение зависи от възрастта, а и от някои специфики при всеки човек. Най-добре е да се направи диагностициране от специалист – логопед, а в някои случаи – и с психолог или психотерапевт.

При възрастните подходите при лечението се разделят на два лагера: „говорете плавно“ и „не обръщайте толкова внимание на заекването“. А най-добре работи съчетаването на двата подхода, като всичко зависи от конкретния случай. С помощта на първия подход се изработват навици за плавна реч (лесно начало, лек контакт, свързване на думите), а вторият подход помага да се намали напрежението и да се модифицира заекването така, че да не пречи на общуването.

Разработени са специални програми (с упражнения за дишане и артикулация), които помагат на заекващите да се чувстват по-уверено и да говорят плавно. При някои хора най- важно е да се преодолее страхът от говорене (логофобия), защото той води до задълбочаване на проблема. В тези случаи е важна намесата на психолог/психотерапевт, за да се открият провокаторите на този проблем (стрес, липса на самочувствие) и да се работи по справянето с тях. Съществуват компютърни програми и различни електронни устройства, при които се работи чрез записване на говора и възпроизвеждането му с промяна на ритъма. По-рядко се налага включването на медикаменти в терапията.

заекването при възрастните

Специалистите продължават да прилагат най-различни методи за лекуване на заекването – с психотерапия, с говорни упражнения, с компютърни програми, с иглотепария, патентоват се различни уникални методики. Успеваемостта при терапиите зависи много от мотивацията на човека – от това да прилага препоръчаните модели на речево поведение, да общува повече с хората и да изпълнява всички препоръки – както по време на терапията, така и след това.

Безвредна напитка, която ни пази от болести е новият хит! Наричат я черна лимонада – вижте как се прави и защо помага

 


Всички права върху статиите принадлежат на сайта poleznite.com. Всяко използване на статиите без наше съгласие е забранено! Всяко копирано съдържание ще бъде докладвано на Google, Google AdSense и Facebook.

Изпратете коментар